СЕЛМИРА - споделеният опит, знание и добри практики

Насилието е сериозно нарушение на правата на човека и е нередно да се удря възрастен човек, както и уязвимо дете. Децата имат същото право на уважение към тяхното човешко достойнство, физическа цялост и равна закрила пред закона.
Към април 2008 г. в Австрия, България, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Кипър, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Украйна, Унгария, Финландия, Хърватия и Швеция има приети закони, забраняващи телесното наказание на деца във всяка среда от живота на децата. Други европейски страни имат забрана на телесното наказание в училищата или поправителните домове, но все още не са постигнали пълен обхват на забраната.
Съветът на Европа иска телесното наказание на децата да бъде обявено за незаконно във всички негови 47 страни-членки, а правителствата да въведат програми за насърчаване за позитивното родителство и създаване на семейна среда без насилие.
През 2006 г. забраната на телесното наказание се превърна не само в регионална, но и в глобална цел. Изследването на Генералния секретар на ООН върху насилието спрямо децата постави 2009 г. като крайна цел за постигане на всеобща забрана.
Въпроси и отговори

Какво точно е телесното наказание?

Комитетът на ООН по правата на детето определя телесното наказание като всяко наказание, при което се използва физическа сила, целяща причиняване на болка или страдание в определена степен, дори и лека.

Възрастните умело измислят за това по-приятно звучащи думи, като например „напляскване” или „нашляпване”. Но истината е, че за детето това е акт на насилие, който, в случай че е насочен спрямо възрастен, би бил третиран като физическо посегателство.

Защо трябва да забраним телесното наказание?

Децата са хора, а правата на човека са защитени от международното право – включително и от Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа. Основополагащ принцип на правата на човека е правото на живот без заплаха от насилие. Ако не защитаваме децата от насилие, ние нарушаваме тези фундаментални принципи. Има редица основателни причини да се забрани телесното наказание:
То може да нанесе сериозни вреди на децата;
То учи децата, че насилието е приемлив и допустим начин за разрешаване на конфликти;
То е неефективно като средство за налагане на дисциплина, а има положителни начини да се учат децата, да се поправят грешките им и да се постига дисциплина, които се отразяват благоприятно върху тяхното развитие;
Трудно е да се защитават децата от тежките форми на насилие, ако други са допустими от закона.

Ами правата на родителите? Няма ли премахването на телесното наказание да наруши правата на семействата или свободата на религията?

Правата на човека не стигат само до входната врата на дома ни. Децата имат същите права като другите членове на семейството: те не трябва да бъдат удряни, така както един мъж няма право да удря съпругата си. Родителите, защитаващи правото си да налагат физически наказания на своите децата, последователно губят делата си в Съда за правата на човека. Сред тях са членове на религиозни общности както и пастрока на малко момче от Англия, според който причиненото от него насилие на доведения му син е било само „разумно телесно наказание”.

Някои хора посочват аргументи в полза на телесното наказание, които са основани на религиозни вярвания. Но практикуването на една религия или вяра не трябва да противоречи на зачитането на човешкото достойнство и физическата цялост на другите. Днес видни религиозни водачи от целия свят се присъединяват към кампанията за премахване на телесното наказание. На Световната асамблея на религиите за мир в Киото, Япония, през 2006 г. повече от 800 религиозни водачи подписаха религиозен ангажимент за борба с насилието над децата, като настояват пред правителствата да приемат закони и да забранят насилието, включително и телесното наказание.

Не е ли този проект твърде амбициозен? Можем ли наистина да убедим всяка държава да забрани телесното наказание?

Борбата за забрана на телесното наказание е продължителна и трудна. Полша първа въведе забрана през 1783 г., Австрия, Белгия и Финландия я последваха през 1900, а Русия – през 1917 г. В Обединеното кралство, където общата забрана продължава да бъде въпрос на спорове, първият вписан опит датира от 1669 г., когато едно „будно момче” внася петиция в Парламента „от името на децата в държавата” да се спре телесното наказание в училищата. Неговото желание бива удовлетворено едва след повече от три столетия – благодарение на Закона за образованието от 1983 г.

За да бъде премахнато телесното наказание е необходимо съчетание от законодателни мерки и образование – за да стане насилието неприемливо за обществата и да се намерят нови, позитивни начини за семействата да работят заедно. Например Швеция, която през 1979 г. стана първата страна в света, въвела пълна забрана на телесното наказание, същевременно прие мерки, които да учат на позитивно родителство.

Защо е толкова трудно да се въведе забрана?

Повечето възрастни като деца са израсли с родители, които са вярвали, че дисциплината или контролът трябва да включва и физическо насилие. Повечето родители днес пляскат децата си. За тях е трудно да приемат, че вършат нещо нередно – въпреки очевидния факт, че един силен, в добра физическа форма възрастен, може значително да навреди на по-малкото, по-слабо и по-уязвимо дете. Необходима е много работа, за да могат възрастните да приемат неприятната истина, и да осъзнаят, че има и други начини за справяне с фрустрацията, стреса и гнева.

Каква е следващата стъпка?

Съветът на Европа иска всяка страна да приеме закони срещу телесното наказание както и мерки, с които да се помогне на родителите да погледнат на взаимоотношенията с децата си по различен начин. Позитивното родителство е от съществено значение, за да могат здравите днес деца да станат утре здрави възрастни. Надяваме се, че правителствата ще отговорят на призива не само с приемането на забраната в законодателствата си, а също и с мерки в подкрепа на семейството (например за съвместяване на семейния и професионалния живот), предоставяне на услуги (като консултиране и обучение), повишаване на осведомеността и недопускане на насилие от цялото общество. Насилието спрямо децата е нередно и всеки възрастен трябва да приеме това.
Нагласи, което трябва да се променят

„Децата имат нужда от малко дисциплина. Тя няма да им навреди.”

Изследванията върху психичното здраве неизменно показват връзката между насилието и лошото здравословно състояние. Възрастните, които са били обект на насилие като деца, стават брънка в една трагична верига: те рядко успяват да водят пълноценен и щастлив, и е много вероятно те самите да се обърнат към насилието – единствения начин за справяне с проблемите, който те познават от деца. Дори и когато ефектът от насилието не е очевиден, не бихме могли да знаем какви бихме станали, ако не сме били жертви на насилие.

„Всички са категорично против забрана на телесното наказание. Не е възможно да се променят нагласите на хората.”

Примерът на Швеция доказва противното. Когато в Швеция за пръв път започва да се говори за забрана, идеята среща сериозна съпротива. През 1979 г. забраната е приета със закон. Кампаниите за повишаване на осведомеността и обученията в позитивно родителство довеждат до сериозна промяна в нагласите. До 1995 г. само 6% от родителите смятат, че е приемливо да се удря дете.

„Да, случаите във вестниците са ужасяващи, но насилието в семейството се среща наистина рядко. Семейството е сигурно убежище за децата.”

Случаите от заглавията на вестниците са само върхът на айсберга. Изследванията показват, че насилието и посегателството се срещат най-често в семейството. Доклад на изследователския център Иноченти към УНИЦЕФ показва, че ежегодно 3 500 деца под 15-годишна възраст в индустриалните страни умират в резултат на физическо посегателство или изоставяне.

„Който жали пръчката, не жали детето! Не искам децата ми да са невъзпитани и разглезени!”

Най-добрият начин да се възпитават децата е в среда без насилие, с реална дисциплина, постигната на основата на взаимно уважение и толерантност. Да се бият децата е всъщност урок по лошо поведение – децата се учат от това, което правят техните родители, а не от това, което те им казват. Позитивните форми за постигане на дисциплина ще им помогнат да се научат да мислят за другите и за последиците от своето поведение.

„Децата са издръжливи. Те бързо забравят.”

Интервюта с деца на около петгодишна възраст от различни страни показват какви са вредите върху тях. „Боли те отвътре”, казва едно седемгодишно дете. Едно проучване на мнението на деца, проведено от УНИЦЕФ, установява, че децата искат да говорят с тях, а не да ги удрят или да им крещят.

„Повечето родители не бият децата си.”

Изследванията показват, че там, където телесното наказание не е забранено от закона, повечето родители вярват в него и го прилагат. Проучване в Словакия от 2002 г. показва, че 98,6% от родителите вярват, че трябва да бият децата си, а 42% смятат, че е нормално да използват някакъв предмет за това.

„Да, насилието не е нещо приятно, но едва ли това е приоритетен проблем. Нали не нанася щети на икономиката?”

Насилието струва пари. Това означава пари за здравни услуги – първо за лечение на травмите по тялото, а по-късно и на травмите, нанесени върху психиката, тъй като по-големите деца и възрастните, които са били обект на посегателство като деца, често посягат към наркотиците, алкохола или бягат от собствените проблеми. Доклад на Световната здравна организация от 1999 г. за превенцията показва, че цената в човешки и финансови измерения на сексуалното посегателство срещу деца е много висока за едно общество: „Разходите за превенция са много по-ниски в сравнение с общата стойност на първоначалните и дългосрочните разходи … за отделния индивид, семейството и обществото.”

„С думи човек не се убива. Щом не бия детето си, не бих могъл да му навредя.”

Наказанията, които не използват физическо насилие, могат да нанесат също толкова сериозни поражения. Изследвания на Съвета на Европа показват, че психическото насилие – като заплахите, подигравките или плашенето на децата – поставя сериозен здравен проблем в Европа. Насилието между родителите засяга също и децата. Най-доброто решение за правителствата е да осигурят подкрепа на родителите, с което да им помогнат да се научат как да реагират.

„Родителите имат право да отглеждат децата си както смятат за правилно. Намеса трябва да има само в извънредни случаи, като при физическо посегателство над деца.”

Права на човека не стигат само до вратата на вашия дом. Децата имат същите права като другите членове на семейството: те не трябва да бъдат удряни, така както един мъж няма право да удря съпругата си. Децата не са собственост на своите родители; те самите са хора със свои права.

Информационен офис на Съвета на Европа
ул. „Хан Аспарух” 2, ап. 7
1463 София
тел./факс: + 359/2/ 954 11 89
office@coe.bg; www.coe.bg