СЕЛМИРА - споделеният опит, знание и добри практики

Според мен, мисълта играе много важна роля в човешкия живот. Всичко, което преживяваме го преживяваме с мисълта. Всичко, което осъзнаваме го осъзнаваме с мисълта. Мисля, че мислим постоянно. Когато спим сънуваме, а това е вследствие на преживяванията ни, представите ни, мечтите ни-има таква версия, на която засега подръжавам. Според някои ролята на съня е да разрешава неразрешените проблеми(или да помага), което потвърждава идеята, че и докато спим мислим. Мисля, че мисленето се дели на подсъзнателно и съзнателно. Подсъзнателно мислим много по-бързо. Мисля, че инстиктите и интуициите се дължат на подсъзнанието. Осъзнаваме по-малко от информацията и по-бавно. Само в съзнателно мислене, ние чувстваме, според мен. Чувствата са продукт на мислите ни-нещо като връзка между съзнателното и подсъзнателното мислене. например, ако решим да направим нещо и го правим правилно, според разбиранията си, ние се чувстваме добре, а зле, ако не го. Или се тревожим за нещо, но не знаем за какво,  но ако се замислим, мисля, че ще предположим за какво(пиша предположим, защото мисля, че от първия път може да неразберем всичко-ако продължим по-задълбочено мислене може и да остановим по-важна причина). Колкото повече мислим, толкова повече осъзнаваме мислите си. Може би, някои ще им се стори странно, други-глупаво, но по-добре се замислете лично какво мислите(съдете по себе си) за твърденията ми. Ние "усещаме" живота само чрез съзнанието си(съзнателно мислене)-чувстваме, решаваме. На съзнателно мислене сме зависими от смисъла, според мен. Предлагам да си изясните какво означава "смисъл" според вас. Според мен, е поредица от мисли, отправени в една и съща посока. Когато мислите на някаква тема, всичко, което се сещате по темата или ви кажат за нея, го приемате за смислено(казвате си-съзнателно или не: има смисъл), а всяко нещо извън нея-си казвате: каква връзка има с темата, няма смисъл(освен, ако не ви заинтригува-ако е за нещо, което има по-голям смисъл от темата, според вас, защото всеки се стреми към едно нещо, въпреки да си мисли, че към много неща се стреми- те са просто "на пътя" към главната цел). Например всеки ,съзнателно или не, бяга от страданието, опитва се да е добре, към удоволствие. Това е така, според мен, защото всеки се стреми ,подсъзнателно или не ,към намирането на смисъл. Когато правите нещо се замислете защо го правите. Защо, когато нещо е безсмислено, според вас, се отказвате от него? Може би, някои хора ще си кажат: зависими сме от смисъла и какво?. Мисля, че осъзнаването на зависимостта ни предотвратява страданията. Иначе страдаме без да знаем напълно защо страдаме, защото не се замисляме-просто гледаме да го прекъснем. Колкото повече навлизаме в подсъзнанието си, толкова повече неща научаваме за себе си и живота, може би през наша гледна точка, но за това можем да се опитваме да разсъждаваме и от друга гледна точка-като разговаряме с други хора за темата, по която разсъждаваме и въобще за всичко, по което разсъждаваме. Често избързваме и съдим за всичко по себе си- за постъпките на другите, за живота и за всичко, може би. Все едно светът е сътворен според нашите представи. Дали е така? Мисля, че според себе си, можем да съдим само за себе си, а за друго да се опитваме да разсъждаваме от друга гледна точка. Осъзнавайки това, което се опитвам да обясня, което е свързано със зависимостта ни от смисъла, мисля, че ще ни реши проблемите. Имам и още изводи, до които съм стигнал, но мисля, че тези твърдения са добра начална точка. Тук пища само тях, за да не ви объркам. Когато започнете да разсъждавате по-задълбочено върху себе си(постъпките си, решенията си и всичко) мисля, че ще стигнете до още изводи. Според мен, хората най-малко от всичко изучават себе си(не всички, може би), а трябва да започнем от себе си, може би.  Животът е по-прост, отколкото изглежда, според мен, но когато гледаме само по повърхността ние се лъжем. Много прости неща изграждат  сложно, затова е правилно да разбием сложното, според мен. Твърденията, които описах са мои и все още разсъждавам по тях(не съм казал 100%-ви), въпреки, че си мисля, че може би са, но тъй като имам въпроси, на които нямам все още собствени отговори, затова не съм сигурен и за тези. Разсъждавайте без предварителни мнения и да е лично, според вас. Целта ми е да ви накарам да се замислите върху мисълта, защото мисля, че тя е "виновна" за всичко, което се случва в съзнателния ни живот(за другите, засега не знам, ако има други). Всички, които живеят мислят и това е главната причина, според която сме еднакви, според мен. Всички се стремим към едно(подсъзнателно или съзнателно), може би-бягаме от страданието и търсим спокойствието (по- нагоре споменах за целта на всички хора, според мен)-повтарям се, за да акцентирам върху това.