СЕЛМИРА - споделеният опит, знание и добри практики

След направените анализи на съществуващите възможности за ползване на личен или социален асистент, категорично бяха направени изводите, че съществуващите национални и оперативни програми поставят човека с увреждане в позицията на пасивен ползвател, като той няма възможност да избира и управлява процеса, да е активен и отговорен потребител на услуга, която да му позволи да води независим и достоен живот в избраната от него общност.
Идеята и целта на настоящия закон е да бъде създаден гарантиран от държавата механизъм за подкрепа на хората с увреждания по такъв начин, че всеки ползвател да избира и получава точно тези услуги, които са съобразени с житейската му ситуация и които отговарят на неговите индивидуални потребности, способности и предпочитания – т.е. личната помощ по смисъла на изготвения проект за закон за лична помощ няма еквивалент сред предлаганите до момента в страната други услуги.

Защо закон?

Защото законът е нормативен акт, който урежда обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Както трудно се приема закон, така трудно и се отменя. По този начин ще бъде гарантирано правото на лична помощ на хората с увреждания с акт от най-висока степен и изпълнението му няма да зависи от изтичане на срок на съответната оперативна или национална програма или от липса на финансови средства, поради изчерпване на определен лимит. Остава единствено и само хората с увреждания да изберат дали да се възползват от този качествено нов начин за постигане на независим живот или да продължат да кандидатстват по действащите национални и оперативни програми /в частност за живеещите в гр. София – Наредбата „Аситент за независим живот” /.
Общата формулировка на механизма лична помощ е основана на идеята за възможността на хората с увреждания да използват услуга, която да им позволи сами да управляват живота си, а целта на закона, като нормативен акт с най-голяма правна сила е да гарантира качествено нови регламенти в сферата на правата на хората с увреждания. Освен това наличните асистентски услуги в момента се предоставят по Закона за социално подпомагане, което ги прави доста отдалечени от принципите на независимия живот, като прибавим и факта, че кръгът от лица, които могат да кандидатстват е ограничен, това което се появява като краен резултат на тези мерки е осигуряване на заетост на безработни лица, а не предоставяне на качествена подкрепа на хората с увреждания. В момента Закона за интеграция на хората с увреждания също не предвижда подобен механизъм. Месечните и целеви помощи по ЗИХУ са меко казано недостатъчни за покриване на разходите на хората с увреждания, които са необходими за истинско социално включване.
Всички тези фактори ни насочиха към създаването на проект за закон в сферата на асистентските услуги и постигането на независмост и живот в общността.

Цел на проектозакона:

Компенсиране на дефицита за участие на хората с увреждания в техните естествени общности

Подкрепа за живот в общността
Живота в общността е възможността на човека с увреждане да живее, да учи, да се реализира професионално, да прекарва свободното си време и да осъществява всички дейности в тази връзка, на места и в среда по личен избор. Погрешно е разбирането на обществото и на голяма част от хората с увреждания и техните роднини, че най- подходящата общност за хората с увреждания е където се осъществяват срещи и контакти с други хора с увреждания - в дневни центрове и други подобни специализирани институции. Точно този подход противоречи на идеята за социално включване и на живот в общности по интереси, възраст, образование и др.
Овластяване на хората с увреждания

Това означава, че всеки ползвател избира и получава точно тези услуги, които са съобразени с житейската му ситуация и които отговарят на неговите индивидуални потребности, способности и предпочитания. С други думи, механизмът на лична помощ означава, че човекът с увреждане решава кой го обслужва; какви задачи получава; по кое време, къде и по какъв начин ги изпълнява.

Достъпът до лична помощ трябва да се основава само и единствено на индивидуалните потребности на човека с увреждане.
Достъпът до лична помощ не трябва да зависи от медицинската диагноза или увреждането, от възрастта, трудовия или осигурителен статус на индивида.
Достъпът до лична помощ не трябва да зависи от доходите на човека с увреждане или притежаваната от него собственост.

За кого е предназначен законът?
хора с трайни увреждания и затруднения в ежедневното си обслужване, независимо от възрастта, вида и степента на увреждането;
притежаващи валидно решение на ТЕЛК или НЕЛК, издадено преди навършване на пенсионна възраст, по смисъла на чл.68 от КСО;
Нов момент в закона в тази връзка е, че това решение на директора на Агенцията за хора с увреждания /АХУ/ важи до изтичане на срока в решението на ТЕЛК или до промяна на обстоятелства, подробно описани като хипотези в закона. Досегашната порочна практика принуждаваше хората с увреждания през определени интервали от време да изминават тежкия път на административните процедури отново и отново, без да е налице промяна в техния жизнен и здравословен статус.

които не са ползватели на асистентски и други сходни услуги, предоставяни на основание на Закона за социално подпомагане;
които не са настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги извън общността, освен в случаите, когато към заявлението за включване в механизма на лична помощ е приложено и депозирано в съответната социална служба заявление за напускане на социалното заведение.
Ограничения за кандидатстване за включване в механизма лична помощ има само за хора с увреждания, които са ползватели на асистентски и други сходни услуги, предоставяни на основание на Закона за социално подпомагане, както и за такива, които са настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги извън общността, освен в случаите, когато към заявлението за включване в механизма на лична помощ е приложено и депозирано в съответната социална служба заявление за напускане на социалното заведение. По този начин е налице идеята, че желанието за включване в този механизъм при условията на закона са въпрос на личен избор, а не единствена алтернатива след приемането на закона.

Основни акценти в проектозакона

оценката на потребностите е индивидуална и се изразява в брой часове месечно;
часовата ставка се определя от законодателя на пазарно ниво
Финансовите средства за механизма лична помощ се осигуряват от държавния бюджет и се включват в бюджета на Агенцията за хората с увреждания, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
В проекто - закона предложихме часовата ставка за положен труд по механизма лична помощ да се равнява на тройния размер на минималната работна заплата за страната за един час, определена с акт на Министерски съвет, увеличен с всички дължими осигурителни задължения за сметка на работодателя
левовата равностойност на признатия брой часове влиза в партида на човека с увреждане и може да се разходва само и единствено за заплащане на асистентски труд
Ползвателите следва да се отчитат периодично за използването на средствата, които са им предоставени само и единствено за наемане на лични асистенти.
Напълно новият момент в ползването на предоставения брой часове за лични асистенти е, че ползвателите имат право на гъвкаво управление на часовете и разпределението им по месеци по такъв начин, че неизползваният брой часове през месеца може да се прехвърля и използва за следващ период до края на календарната година, съобразно личните потребности на ползвателя и обстоятелствата, които налагат това по преценка на ползвателя, съгласно променливите им нужди във времето.

човекът с увреждане е работодател на своите асистенти, които работят по граждански договор при гъвкаво работно време
между човека с увреждане и асистентите му стои административен посредник – доставчик на лична помощ.
наемането на роднини е ограничено
До 15% от разрешения брой часове за лична помощ може да се извършва от асистенти, които са в родствена връзка с ползвателя. С това ограничение се цели от една страна: да бъде преустановена зависимостта на хората с увреждания от техните роднини, финансовите средства за асистентски труд да не бъде с цел увеличаване на семейния бюджет, а от друга страна: с наемането на асистенти, различни от ежедневното обкръжение на ползвателя, роднините да се освободят от задълженията си и да могат да се развият в професионален и личен план.

човекът с увреждане носи отговорност за нарушаване на регламента, а не доставчикът на лична помощ!!!

Органи по изпълнение на закона :

АХУ чрез свои областни дирекции

Вменихме отговорности и правомощия по изпълнениета на закона на Агенцията за хората с увреждания - функционалното място на Агенцията на институционално ниво. През последните месеци различни организации от неправителствения сектор направиха изследване и анализи на работата на Агенцията. Установи се, че АХУ не разполага с необходимия капацитет нито в структурен, нито във функционален аспект и че въпреки, че създаването й би трябвало да осигури координация и наблюдение, контрол и оценка от страна на Агенцията върху политиките за правата на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот, това на практика не е така. Препоръките от направените анализи, подкрепени от личното становище на Изпълнителния директор на АХУ са , че следва да бъде разширена компетенцията на АХУ, като за тази цел да бъде увеличен нейния административен капацитет и да бъдат създадени териториални структури.
Предвид обстоятелството, че в ал.4 на чл. 7 от ЗИХУ е регламентирано, че “Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”, решихме, че на този етап, за икономия на време, не е необходимо за вменяването на нови компетенции на АХУ да се инициират промени в ЗИХУ. И тъй като първоначалния замисъл за създаване на нарочна изпълнителна агенция за хората с увреждания е този орган да работи за създаване на качествени политики в сферата на увреждания, чрез Закона за лична помощ разписахме функции на Агенцията по организацията на изпълнението на закона и контрола по изпълнението му. За тази цел следва да се създадат територални структури ( Областни дирекции) на АХУ, а към изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания да се създаде звено за специализиран контрол.
Създаването на териториални структури на АХУ би допринесло освен за изпълнението на настоящия проекто закон, но и до преосмислянето и регламентирането и на други дейности, посредством които да се пренасочат правомощия към АХУ, свързани със социални придобивки за хората с увреждания, които се осъществяват не дотам ефективно и адекватно към настоящия момент от Общинските дирекции “Социално подпомагане” и от ДСП към АСП. По този начин АХУ ще заеме естественото си място сред държавните институции, която да изпълнява държавната политика в сферата на уврежданията, както и да отстоява позициите на хората с увреждания и на техните организации с цел интеграция, социално включване и достоен живот.

Отговорности на публичния сектор

издаване на индивидуален административен акт за признатия брой часове на месец;
Качествено нов момент е възможността за обжалване на акта, с който се определят брой часове, с количеството на които човекът с увреждане не е съгласен. Досега, в нито една програма не бе предвидена тази възможност. Това е сериозен пропуск и нарушаване на правата на хората с увреждане, тъй като тези актове на държавни и общински органи, независимо от заглавието им /оценки, експертизи и др./ са индивидуални административни актове по смисъла на АПК, тъй като безспорно с тях „се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани.”
Процедурата по обжалване се ръководи и организира от Изпълнителния директор на АХУ, който следва да назначи нарочна комисия, в състав от експерти по лична помощ от други областни дирекции и насрочва дата за нейното заседание. Въз основа на Становището на комисията Изпълнителния директор на АХУ се произнася с Решение, което може да се обжалва пред съответния административен съд.
Важно да се отбележи, е че изрично в закона е упоменато, че Решението на Изпълнителния директор подлежи на предварително изпълнение, което означава, че докато трае процедурата на обжалване ползвателят, въпреки несъгласието си с акта, може да започне да ползва определения, макар и недостатъчен брой часове. Досега не бе налице такава правна възможност при наличните национални и оперативни програми и хората с увреждания не възразяваха срещу актовете на административните органи, за начина на ползване на лични асистенти, най –вече поради опасения, че ще им бъде отнето и малкото, което им се предоставя, или че докато се придвижва административната преписка от бюро на бюро и се чака някакво произнасяне те не биха могли да ползват нищо.

осигуряване на човешки ресурси в системата чрез обучение на социални работници като експерти по лична помощ;
В закона за лична помощ е използван термина ”есперт по лична помощ”. Идеята ни е този едноличен орган на Областната Дирекция да бъде не просто социален работник, а нарочно обучен професионален кадър за работа с хора с увреждания. Но освен по отношение на най-обикновената комуникация, този специалист трябва да е запознат със специфичните потребности на кандидатите за ползватели за всеки отделен индивидуален случай.
осигуряване на финансови ресурси за реално и ефективно изпълнение на закона;
разглеждане на жалби и произнасяне по тях;
изработване на политики и годишен бюджет;
поддържане на регистър от доставчици на лична помощ.
Доставчика на лична помощ е свързващата верига между ползвателя на лична помощ и държавата /финансиращия орган/. Предоставена е възможност на ползвателя да направи своя избор и да посочи своя доставчик на лична помощ, който може да е областната дирекция на АХУ или юридическо лице, вписано в регистъра на АХУ. За да може ползвателят да управлява определения му брой часове, доставчикът на лична помощ създава и поддържа индивидуална партида на всеки ползвател на лична помощ, урежда всички формалности от името и за сметка на ползвателя на лична помощ, подготвя договорите с асистентите, осъществява разплащанията от името на ползвателя, изготвя и предава тримесечни и годишни отчети за изразходваните средства и ги представя пред ползвателя и пред съответната областна дирекция към АХУ, оказва подкрепа на ползвателя при заявена необходимост, а когато доставчикът е юридическо лице от регистъра на АХУ, същият следва да предостави на ползвателя обучения за независим живот; за управление на личната помощ; да консултира и подкрепя ползвателя във взаимоотношенията му с неговите асистенти.

Отговорности на ползвателя

да оцени потребностите си от лична помощ
Качествено новите моменти в процедурата по включване в механизма лична помощ са:
1. Възможността на кандидата за ползвател да участва лично, заедно с експерт по лична помощ към съответната областна дирекция в изготвянето на оценка на потребностите, с която се определя окончателният брой часове – това беше желанието на хората с увреждания, които участваха при създаването на закона, тъй като това е един от най-големите недостатъци на сега действащите начини за определяне на специфичните потребности, като се взема предвид единствено медицинския критерий и в повечето случаи социалния статус на лицето откъм доходи и имущество.
да идентифицира и обучи асистентите си
да управлява работното време и качеството на работа на асистентите си
да представя отчети за работата на асистентите пред доставчика

Отговорности на доставчика

да предоставя на ползвателите обучение за независим живот, оценка на потребностите и управление на лична помощ;
да води досие на всеки ползвател;
да сключва договори с асистентите от името на ползвателя;
да се разплаща с асистентите по заявка на ползвателите;
да се отчита пред финансиращия орган от името на ползвателя;

Тук е мястото да се отбележи, че изпълнението на закона чрез прилагането на механизма лична помощ, освен постигане на възможността за водене на независим живот за хората с увреждания, ще допринесе и за осъществяване на положителен резултат в сферата на заетостта на три основни групи хора: 1. асистенти, които ще бъдат в по-голямата си част различни от роднините на ползвателите на лична помощ и по този начин ще се избегне формалното ангажиране на роднини. 2. роднините на човека с увреждане, които ще бъдат освободени от по-голямата част от ежедневните грижи и ще могат да реализират своето кариерно и образователно развитие и 3. не на последно място- човекът с увреждане, който ще има възможност като ползвател на тази държавно гарантирана подкрепа да се опита да се реализира на пазара на труда или да подобри своята квалификация и образование, за да намери подходяща работа и да подобри жизнения си статус.
По този начин финансирането от държавата на механизма лична помощ ще постигне осигуряване на трудова заетост на голям кръг лица и възстановяване на част от тези средства под формата на данъци и осигуровки.

Смятаме, че нашият проект за закон е не просто целесъобразен и разумен, но и жизнено важен, за да могат активните хора с увреждания да живеят в естествените си общности и да имат възможността да се включат и да участват в обществото наравно с всички останали.